Разговаряме със Стефан, който продава книги вотра употреба и може да го видите на няколко места в квартал Варуша юг.
Име | Name: Стефан – продавач на книги втора употреба
Работно време | Working hours: следобед
Разкажете ни историята на Вашето място. Какво правите тук и защо?
Продавам книги, защото пенсиите са ниски и продаването на книги втора употреба осигурява нужната ми финансова подкрепа.
Хората трябва да четат повече. Днес младите купуват по-малко книги и не четат достатъчно. Ние, старите хора, сме прочели повече през нашия живот. Не искам да се хваля, но аз съм прочел може би три или четири хиляди книги. Това е огромно количество. Когато питам младите, колко книги са прочели, някои казват двадесет или тридесет, а други не повече от сто. Това не може да е така. Книгите трябва да бъдат популяризирани и продавани – но най-важното е да бъдат четени. Не всеки може да прочете четири хиляди книги, но трябва да се стремят към хиляда или повече! Това би довело до по-добро развитие на България. Затова продавам употребявани книги.
Не знам какво ще се случи в бъдеще. Аз съм песимист, но може би ще се случи някакво чудо. Как ще стане, ми е трудно да си представя. Сега съм на 72 години и не зная колко дълго ще продавам книги, надявам се поне още 10 години.
What is the story of what you are doing here and why?
I sell books because the pensions are low. And selling second hand books supports me.
People should read more. Nowadays, young people buy less books and read less. We, the elders, have read more in our life. I don’t want to praise myself, but I have read maybe three or four thousand books. It is tremendous. When I ask young people how many books they’ve read, some say twenty or thirty, and others,no more than a hundred. It cannot be like that. Books must be popularized and sold– but most importantly read. Not everybody can read four thousand books, but they should aspire for one thousand or more! It would lead to a better development of Bulgaria. That is why I sell second hand books.
I don’t know what will happen in the future. I am a pessimistic person, but maybe a miracle will happen. How it will happen, it is hard to imagine. I am 72 years old now, and I don’t know how long I will sell books–I hope at least 10 more years.
Бих казал, че на ден се продават десетина книги – понякога дори по-малко. Но книгите са добри, имам много историческа и нова литература – Ремарк, Стивън Кинг за младите хора, Виктор Юго, “Граф Монте Кристо”, Чудомир и други. Те са известни. Имам също и Йордан Йовков, Иван Вазов, Алеко Константинов и други, но може би ще ги покажа по-късно. Засега главно са исторически книги и тези, които са тук в момента – Достоевски, “Престъпление и наказание”, “Демони”, също и български – “Тютюн” и други, “Лейтенант Бенц”, “Осъдени души”, Хайтов…
I can see that overall, about ten books are sold daily–sometimes not even. But the books are good, I have a lot of historic and new literature – Remark, Steven King for the young people, Victor Hugo, The Count of Monte Cristo, Chudomir, and others. They are famous. And I also have Yordan Yovkov, Ivan Vazov, Aleko Konstantinov, and more, but I will show them later maybe. For now it is mostly history and these, which are here at the moment – Dostoevski, Crime and Punishment, Demons, also Bulgarian – Tobbaco and more, Lieutenant Benz, Doomed Souls, Haytov…
Имам и колега – Пенчо – който продава в петък и през уикендите, когато идват други туристи в града. Той рекламира книгите си, но живее и свири на китара малко по-надолу. Той също е пенсионер, на 74 години, с минимална пенсия. Добре се разбираме. Понякога идва и друг търговец на книги – казва се Захари – и също се разбираме.
Така че да. Затова ще продавам книги. Не мога да кажа за целия си живот, но докато мога.
I also have a colleague – Pencho – who sells on Fridays and weekends, when other tourists come to town. He advertises his books but also lives down there and plays the guitar further from here. He is also retired, 74 years old, with a low minimal pension. We are on good terms. Sometimes another booktrader comes here – he is called Zahari – and we get along too.
So yes. This is why I will sell books. I won’t say for my entire life, but until I can.
//
В серията ТаМ в квартала ви представяме малка част от артистите във Варуша юг – занаятчийски ателиета, творчески студиа, галерии и магазини. Разказваме ви историята на пространствата и на хората, които стоят зад тях. Така допринесяме за изграждането на силна общност, в която се изпробват различни бизнес модели, въвличат се нови публики и се създават съвместни проекти и инициативи. Интервютата и снимките направиха Нел Леноар и Преслав Кушев. Преводът на крайните материали е на Димитър Димитров. Нел беше стажант в екипа на ТаМ като част от образователната ѝ програма в Youth Initiative Program (YIP). Публикуваме материалите в рамките на проект “ТаМ в квартала”, финансиран от Национален фонд “Култура” по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
In the TaM in the Neighbourhood series we introduce you to a small number of artists in Varusha South – craft workshops, art studios, galleries and shops. Here is the story of each place and the people behind it. The aim is to contribute to building a strong community where different business models exist together, new audiences are involved and collaborative projects and initiatives are created. The interviews and photos were done by Nell Lenoir and Preslav Kushev. The translation of the final materials is done y Dimitar Dimitrov. Nell was an intern with the TaM team as part of the Youth Initiative Program (YIP). We are publishing the materials within the framework of the TaM in the Neighbourhood project, implemented with the financial support of the National Culture Fund under the Programme for Recovery and Development of Private Cultural Organisations.
