На 27.11. от 19:00 ч. заповядайте на литературно-музикален пърформанс и представяне на романа „Безсъдбовност“ на Имре Кертес с участието на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ. Вход свободен.

“Безсъдбовност” е най-известният роман на унгарския писател Имре Кертес. Първата книга от неговата трилогия за Холокоста е наградена с Нобеловата награда за литература през 2002 година. За първи път е публикувана през 1975 година Унгария, след като е била забранена от комунистическия режим в страната.
Историята разказва за преживяванията на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено на влак за Аушвиц. С пълна отчужденост то наблюдава живота около себе си, ужасите на лагерите и постепенната душевна деградация в света. Кертес, макар да отхвърля твърденията за автобиографичност в романа, тъй като той сам е бил депортиран в лагерите на смъртта на 14-годишна възраст, фокусира вниманието на читателя върху нещо, което той нарича “мрачният капан на линейността”.
“Няма на света безумие, което да не сме в състояние да преживеем естествено и знам, че по пътя ми вече ме дебне щастието, като неизбежен капан. Та нали още там, край комините, в паузите на страданията съществуваше нещо, което можеше да се оприличи на щастие. Всеки пита само за превратностите, за „ужасите“: макар че за мен навярно именно онова преживяване е останало най-паметно. Да, това трябва да им разкажа следващия път, ако ме попитат.”

За Габриела Хаджикостова
Актриса, преводач и създател на единствения български професионален театър зад граница – будапещенския „Малко театро“, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария и в немско езичното пространство. Ръководеният от нея театър е пространство за диалог между изкуствата. Спектаклите съчетават традиция и иновативност, автентична музика, джаз и модерен танцов театър, изобразително изкуство и нови медии – така театърът създава нови форми и жанрове.
Завършила театралната академия в Будапеща, Габриела Хаджикостова играе редовно на три езика – български, унгарски и немски. Прекарва 16 години като водеща актриса в немския театър в Унгария (Deutsche Bühne Ungarn), където има изиграни 38 главни роли. През 2010 г. е отличена със Златен почетен кръст на Република Унгария за приноса си в културния диалог между двете страни.
От 18 години работи в тандем с Николай Иванов ОМ, с когото създават седем музикално-театрални проекта и пет албума, прекосявайки границите между слово, джаз, автентична музика и модерен танц.

За Николай Иванов ОМ
Музикант, композитор и мултиинструменталист, чието творчество среща балканските корени с джаза, авангарда, електронната и езотеричната музика. Автор е на музиката за близо 60 игрални и документални филма, над 35 албума, издадени в различни държави в Европа.
Носител е на редица международни отличия за филмовата си музика – „Златен кон на Леонардо” Милано, Най-добра филмова музика (Лос Анжелис индипендънт филм фест), Най-добър саундтрак (Лисабон 2017) и The Best Film Composer 2017 (Лисабон Филм Фестивал). В България е отличен с наградите „Аскеер“ и „Икар“ за театралната си музика.
Освен че е свирил на сцени от фестивали в Полша, Унгария, Йордания, Германия, Нидерландия, Белгия, Дания, Норвегия, Северна Македония, Индия и други, може да се похвали с рекорд на Гинес – най-високият концерт в света, проведен на връх Калапатар под Еверест на 5350 м. Николай е и художник с десетки изложби и инсталации зад гърба си.
За Светла Кьосева
Светла Кьосева завършва история и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот “Хемус”. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот “Хемус”, което излиза от 1991 г. в Унгария. Консултант по български език в преводаческите курсове на Институт Балаши. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли творби на автори като Имре Кертес, Михай Бабич, Анна Йокаи, Петер Надаш, Адам Бодор, Виктор Хорват, Едина Сворен, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Ласло Краснахоркаи, Ноеми Киш, Габор Шейн и др. Многократен носител на наградата за превод „Милан Фющ“. Носител на Годишната награда за превод на СБП (2016) и на Златния орден за заслуги на Унгария (2020).