От КДК, през Баждарлък до съвременен културен център

Представяме ви проучването на архитект Веселин Алексиев върху историята на сградата на бившия Клуб на дейците на културата от архитектурна гледна точка. Статията е публикувана в бр. 3-4 на сп. Архитектура (https://bularch.eu/bg/broy-3-4-2022)

Историческо развитие на сграда на ул. „Велчо Джамджията“ №16, гр. Велико Търново

Въведение

Построена в една от най-оживените части на гр. Велико Търново, сградата на адрес ул. „Велчо Джамджията“ №16 предразполага към интензивна социализация по време на всички периоди на своето многогодишно съществуване.  Въпреки множеството изменения в градската тъкан, както и промените в политическата действителност, сградата не престава да е притегателен пункт за хора, стоки и култура.  Това се потвърждава и от непрестанния интерес към нейната социализация през вековете, както и съвременните инициативи за днешното ѝ възраждане.

Съживяването на сградата започва през 2020 г., когато екипът на пространство за култура и социални инициативи ТаМ за първи път попада на изоставената сграда на бившия Клуб на дейците на културата (КДК). След широка публична кампания и подкрепа от местната общност, Община Велико Търново отдава част от сградата под наем на клуба през 2021 г. Нейната история като културен център и локацията ѝ в старинната част на града се вписват в концепцията на екипа на ТаМ за разширяване на културната им дейност, обживяване на квартал Варуша юг и създаването на съвременен център за изкуство, диалог и социални инициативи. Осъвременяването на пространството се ръководи от архитектите от AI Atelier, които безвъзмездно подкрепят каузата, а в ремонтните дейности участват десетки доброволци. По-голяма част от средствата са осигурени от дарения, което прави социализацията на сградата истински общностна инициатива. Национален фонд „Култура“ също припознават значението на стартиралия процес и подкрепят друг аспект от обживяването на пространството – изследване на историята на сградата от културна и архитектурна гледна точка в рамките на проект „Бъдеще за КДК“. Представянето на резултатите от проучването стана част от съпътстващата програма от събития на първия фестивал на Новия европейски Баухаус, който се проведе в Брюксел от 9 до 12 юни.

Описание

Имотът, в който е ситуирана сградата се намира между две от основните улични артерии на възрожденско Търново – днешните ул. „Велчо Джамджията“ и ул.„Гурко“.  Неправилната форма, както и сериозната денивелация позволяват да се развие малък уличен фронт към ул. „Велчо Джамджията“ и голям обем откъм ул. „Гурко“.  Теренът е терасиран, което превръща задния двор в своеобразна панорамна площадка с живописна гледка към църквата „Св. Св. Константин и Елена“, както и към река Янтра.  Фронталната фасада откъм ул. „Велчо Джамджията“ представлява симетрично развита композиция по централна, вертикална ос.  Фасадата е покрита с характерни нео-ренесансови елементи като колони от бучардисан камък на партерния етаж, хоризонтално деление на фасадата, балюстри и корнизи, завършващи с фронтони по прозорците на втория етаж. Балкон от ковано желязо, толкова типичен за града в края на XIX в., подчертава централния отвор на втория етаж.  Връзката с покрива е маркирана от удебелен корниз, а нетипичната му форма говори за промени през вековете.  Фасадата откъм прохода към ул. „Гурко“ също е разделена на две части: по-стара и по-нова.  Горният етаж е разделен от 6 равни оси с по един центриран прозорец и гипсови колони.  Мутула осъществява връзката между различните нива на покрива. Отворите на долният етаж не съответстват със силно подчертаните оси на втори етаж, което говори за надстрояване в по-късен период.  Стълбите на прохода, както и цокълът на цялата сграда са преправяни многократно през годините, което затруднява качествена интерпретация на автентичното изпълнение.  Въпреки това, отворите в мазето говорят за поне два периода. Първоначално те са били оформени с арки, по всяка вероятност през Възраждането.  Бучардисани камъни обрамчват външната страна, постигайки правоъгълната форма на сегашните прозорци.  Подобно третиране се среща и по част от прозорците на горните етажи, по всяка вероятност това е направено, когато сградата е надстроена.  Фасадата откъм църквата е значително по-широка от централната фасада.  Тя е разделена на три части: долно ниво, партерен и горен етаж, като тук отново тя е разделена от корниз.  На долното ниво се виждат трите арки, част от оригиналната постройка.  Едноетажна стопанска постройка запълва пространството, където наблюдателят очаква да види четвърта арка. Партерният етаж има отвори с различна форма и размер, които отново не съвпадат със стриктното разделение на най-горния етаж, който е разделен на равномерни оси посредством колони.  Средните две композиционни оси са обединени и подчертани с балкон от ковано желязо.  Макар и не толкова декорирана, колкото предната фасада, задната фасада доминира пространството по склона и често се среща в стари снимки и картини на търновски художници.

Конструкцията на сградата е еклектична предвид множеството преработки през годините.  Построена на склон, сградата стъпва директно на скала, а изнесената част се носи от тухлени сводове от много по-ранен период.  Носещи стени крепят горните етажи, а подовите плочи са железни греди и пълнеж.  Някои полета са изпълнени с гредоред, а трискатната покривна конструкция е изцяло дървена. Сградата е недвижима културна ценност от ансамблово значение.

Търново през XIX век

По време на османския период Търново се заформя като търговски център, свързващ дунавските градове с вътрешността на империята. В града, наричан „Сухото пристанище“, стоките от Европа, които пристигат по река Дунав биват облагани с мито, а керваните на производители от империята остават да нощуват в известните търновски ханове. Градът запазва своята средновековна структура и се развива по дължината на днешната главна улица, която е и единствената достатъчно широка за кола. Махалите били разделени по вероизповедание, като мюсюлманите живеели в западната част около хълма Царевец, а християнското и еврейското население изградило своите жилища в източната част. Редица малки улички разделяли отделните махали, като по тях се предлагали различни стоки, сегрегирани по занаят. В града се влизало през пет порти, като най-важната се намирала в западната част, където е Паметникът на обесените днес. Там, където пътят изток-запад се пресича с пътя към дунавските градове, се оформил площад Баждарлъка. От площада на изток се появили и другите два големи площада – „Кая баш“ и „Растата“. След Освобождението градът започва да придобива европейски облик по протежението на главната улица, която се разширява до днешния паметник „Майка България“. Появяват се нови сгради в еклектичен нео-ренесансов стил и балкони от ковано желязо. Любопитното е, че много от фасадите на съществуващите възрожденски и османски сгради биват преработени, за да отговарят на новата естетика.

Баждарлъка

Името на площада произлиза от османската митница – баждарница, чиято сграда се е намирала на него.  На този площад през Възраждането било мястото, където човек може да закупи стоките от дюкяните на множеството табаци, както и да посети големия рибен пазар.  След Освобождението започнали да се появяват и магазини за вносни и местни стоки за бита, които се смесили с кожарските продукти.  Повечето постройки били паянтови и често били жертви на пожар – в периода 1818-1850 г. кварталът изгорял цели 4 пъти.  По-заможните търговци започнали да изграждат своите маази от камък, а останалите преизграждали своите изгорели дюкяни върху стабилните каменни основи.  По всяка вероятност на мястото на нашата сграда се е намирал подобен дюкян.  До днес площад Баждарлъка е запазил характера си на сборен пункт, пространство за срещи и социален обмен. 

Единственото сигурно за този период е, че там е имало сграда.  В най-ранните снимки на Велико Търново се вижда обем със скатен покрив.  Долното ниво е запазено и днес, а върху него е построена сградата във вида, който познаваме.  То се състои от два обема под формата на буквата „Г“ и представлява градежи от тухла и каменна зидария, които преливат в скалната маса.  Пространството е премостено от няколко групи кръстати сводове, които са може би един от най-любопитните елементи.  На партерното ниво са останали два вида тухлени зидове с различна дебелина, като различните прозоречни отвори в тях говорят за някаква преработка през годините.  Една хипотеза е, че пространството, където днес се намира стълбищната клетка, е било чардак със стръмно възрожденско стълбище.  Вероятно след един от многото пожари, паянтовата сграда е преизградена от тухла.  Една от стените, граничеща със съседната сграда на запад пък е споделена между двете сгради.  Върху нея при комшиите стъпва тухлен свод, подобен на тези, срещани на долното ниво.  Въпреки вероятното взаимодействие между двете сгради, точната им връзка и функция през този период остава неизяснена предвид множеството намеси и преработки през годините.

Първи период

Най-ранната снимка, където ясно се вижда сградата е от 1894г., което ни кара да предположим, че тя е построена (или преустроена) в периода между 1877г. и 1885г. В този период се открояват имената на майсторите Стоян Гергинов и Павли Хаджиниколов, които работят в този район. Като предания, свързани със строежа на сградата на ул. „Велчо Джамджията“ №16, се срещат и двете имена, но нито едно не може да бъде потвърдено с документални източници.

На долното ниво е оформена стълбищна клетка, а на горния етаж са обособени две помещения; магазин и работилница.  Оформена е и фасадата към главната улица с витрини, разделени от колони от бучардисан камък.  Интересен е растерът на завършващите камъни, който сече правоъгълника с наклон от 30°. Там вместо традиционните сенници са разположени табелите на магазина, който се е помещавал в сградата.  Покривът е скрит от удебелен корниз, който завършва с фриз.  Това е рядко срещано решение в Търново и България като цяло.  Повечето сгради по главната улица на Велико Търново, строени след Освобождението нямат балкони, а те са добавени впоследствие като елементи от ковано желязо.  Понякога те изобщо не следват фасадното членение и нарушават оригиналните елементи.  В конкретния случай железните балкони са добавени по време на строителството или непосредствено след него и увреждат единствено корниза, който разделя фасадите хоризонтално.  Балконите са поставени централно на фронталната фасада и тази към църквата „Св. Св. Константин и Елена“, което не нарушава симетрията на композицията.  Основната цветова схема е кремаво-бяло за орнаментите, бежов основен цвят и по-тъмен нюанс за партерното и долното ниво.

Изцяло новият горен етаж представлява едно широко пространство – голямо антре и три отделни стаи. Разпределението на сградите по това време обикновено се композира около антрето, но в случая то остава встрани предвид даденостите от по-стария период.

Срещаме името Петър Константинов като собственик на сградата през 1906 г., но не е ясно дали той е оригиналният собственик. Той е притежавал кожарска фирма със седалище в Асенова махала, където вероятно са се извършвали по-грубите процеси, свързани със занаята . Това е честа практика при търговците от онова време. Дали горният етаж е служил за жилище на семейството му, или е било само кантора, също не става ясно. Пак в този период се среща и магазин „Колониал“, който е вписан на същия адрес. Обикновено такъв тип магазини са продавали вносни стоки от Европа. Това показва и еволюцията на Баждарлъка от тясно занаятчийско тържище в едно по-съвременно търговско пространство.
През 1913 г. земетресение с висок магнитуд уврежда и разрушава редица сгради във Велико Търново и региона. На архивни снимки по дължината на цялата улица се виждат руините на каменните възрожденски маази, църкви и жилища. Като много други, сградата на Петър Константинов, не остава непокътната в трагедията. Изгубени са корнизът и фризът, които са така характерни за сградата. Архивни снимки показват, че сградата вече има нов и много по-семпъл покрив през 20-те години на миналия век.

Втори период

След 1944 г. в страната настъпват големи промени. Окрупнени са съществуващите професионални организации, а също така се създават и нови такива. Множество сгради по главната улица на града са отчуждени за обществено ползване и сериозно преработени. В някакъв момент между 1945-1967 г. сградата става седалище на ОЗПС (Общ земеделски професионален съюз), Велико Търново. Освен синдикална дейност, организацията се занимава с просвета на земеделските работници – издаване на професионална литература и общообразователни и културни дейности. Интересното в случая е, че сградата не е одържавена, тъй като адресът и собствениците липсват от докладите за извършено одържавяване от този период. Хипотеза е, че може би тя е откупена в някакъв момент, или пък за седалище на ОЗПС е ползвана само част от сградата.

През 1967 година сградата става собственост на новосформирания Клуб на дейците на културата (КДК) и е извършен основен ремонт. Основният подход на партера е затворен, а на витрините са поставени решетки от ковано желязо. Тук всяка седмица се поставя културния бюлетин с обявления за предстоящи представления, прожекции, обсъждания и срещи с културни дейци. Търговската площ е преустроена на зала за прожекции с релефен акустичен таван. Изградена е малка прожекционна, а един прозорец е затворен с цел по-плътното ѝ затъмняване. Долното ниво е обособено като ресторант, а за нуждите на кухнята е одържавено мазето на съседната сграда. Арките са остъклени с дървена решетка, а дворът е облагороден. Изработено е ново дървено стълбище между етажите, а в края на 1970-те покривът е изцяло подменен. Фасадите са третирани с нови цветове – розово като основен и бяло за орнаментите. В този период сградата става истински културен център, домакин на стотици изложби, концерти и представления.

Трети период

След 1989 г. дейността на КДК постепенно замира. Сградата е отдавана под наем и служи за магазин, седалище на фондации, езикови курсове и редица други дейности, които не просъществуват дълго. Долното ниво продължава да бъде заведение, но придобива по-скоро кръчмарски характер. Горните етажи остават безлюдни и започват да се рушат. В началото на XXI в. сградата е обновена по проект „Красива България“. Автентичната дограма е подменена с бяла ПВЦ дограма, а фасадата е хаотично боядисана. Фронталната фасада става ярко жълта, а орнаментите остават бели. Другите фасади са боядисани в сиво-синкав цвят, а горното ниво на фасадата откъм църквата остава розово. Автентичността е нарушена и от появата на нов цокъл откъм прохода между ул. „Велчо Джамджията“ и ул. „Гурко“.

Бъдеще

Визията на клуб ТаМ е сградата на ул. Велчо Джамджията 16 да се превърне в съвременен културно-социален център, който да предложи на местните общности и гостите на Велико Търново място за диалог и разнообразна програма от културни събития. Тук младежи от рискови социални групи могат да получат възможност за първо защитено работно място и подкрепа чрез менторска програма.

Главна цел на организацията е да се запазят обществената функция и архитектурната ценност на сградата. За да постигнат последното, клуб ТаМ привлича от самото начало на процеса архитектите от AIAtelier. Те изготвят архитектурен проект, който едновременно придава съвременен вид на пространството, създава подходящи условия за провеждане на различни по вид културни събития и подчертава ценните качества на сградата (напр. тухлените сводове). Елементи от бурното минало на сградата са вписани умело в интериора на пространството с нови функции, за да съхранят историята (напр. металните решетки с надпис КДК).

Осъзнавайки, че една сграда може да съществува само ако има живот в нея, екипът на ТаМ започва редица от инициативи, които да превърнат сградата в общо пространство за жителите на квартала, както и гостите на града.

Библиография

1. Златев, Тодор, Българската къща през епохата на Възраждането, София : Наука и изкуство, 1955
2. Николова, Я и др. Търново. Пътеводител, София:ДСП „Реклама“ 1961
3. Кратка история на българската архитектура, София, БАН, 1965
4. Арабалиев, Георги. Строителни и художествени традиции на българската архитектура : София:Техника, 1977
5. Рогева, Теодора. Гражданската архитектура във Велико Търново XIX в. // Велико Търново 1185-1985 : Сборник / Състав. Тодорка Драганова, София: Изд. на ОФ, 1985
6. Николов, Никола. За някои градоустройствени и архитектурно художествени проблеми на стария град Велико Търново, Велико Търново град исторически, културен и туристически : Сборник – София, 1988
7. Стаматов, Стефан, Архитектура на старите български селища : Б. Изд., 2006,
8. Христосков, Димитър. По въпроса за обновяването на Велико Търново // Архитектура, XIII, 1966,
9. Архив КДК, неиндексиран

Графични материали

1. Авторска снимка
2. Авторска снимка
3. Авторска схема
4. Източник: https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2020/02/History_1_2020_Lory_Rusev.pdf, последно посетен 15.05.2022
5. Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/2018/02/blog-post_8.html – последно посетен 27.04.2022
6. Авторска схема
7. Регионален исторически музей – Велико Търново, автор А. Чухов, 01.04.1894
8. Община Велико Търново, дирекция „Култура“
9. Авторска схема
10. Авторска схема
11. Авторска схема
12. Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/2018/07/blog-post_23.html последно посетен 03.05.2022
13. Архив НИНКН
14. Авторска схема
15. Архив КДК, неиндексиран
16. Авторска схема
17. Авторска схема
18. Авторска схема
19. Авторска схема
20. Авторска схема
21. Авторска снимка
22. Авторкса снимка
23. Авторска снимка