На 13. ноември заповядайте ТаМ за среща с Пламен Антов във формата "Близък прочит". Вход свободен.
Пламен Антов идва при нас със сборника с разкази „Нагоре по реката назад“.
В сборника пътуването е повече от преместване в пространството. То е приключение. То е процес на осмисляне. Призма, през която човекът преоткрива света. Вглеждане в другия. И пътуване в себе си. Река, която тече в много посоки.
Какво е цивилизацията? Какво е останало да бъде намерено, ако сякаш всичко вече е достигано?
Кой съм аз и мога ли да намеря повече от вече опознатото?
Елате и ще разберете.
13 ноември (петък), 20:00 ч., TAM.
Вход свободен.
***
„В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване – както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план.
Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта.“
Борис Минков
„Тези девет разказа не са събрани механично в сборник, всички тях ги обединява идеята за пътя. (…) Но въпреки че става въпрос за прекосяване на далечни и екзотични светове, в тези разкази по-скоро важни са проблемите на цивилизования свят…“
Оля Стоянова
***
„Организирането на експедиция, дори в едно от последните останали незасегнати или слабо засегнати от цивилизацията кътчета на тази бързо смаляваща се планета, е неблагодарна и досадна работа, по-голямата част от която се състои в битка с вездесъщата бюрокрация, белег на цивилизацията ни, но още по-уродлива, включително и поради простосърдечната си корист, в онези части на света, които са все още слабо засегнати. Още по-неблагодарна работа би било описанието на тази битка, затова ще го спестя, ще започна от същината – онази сутрин, когато двете моторни пироги поеха срещу течението на река Карао непосредствено над водопадите Укайма, Гуарайма и Ача. Някъде там, пред нас, в глъбините на джунглата, беше целта ни – Ауян тепуй, обширно скалисто плато с непристъпни отвесни стени.
*
Винаги съм смятал, че това е перфектният разказ, перфектното пътешествие – нагоре срещу течението на реката, назад, все по-назад, все по-навътре в джунглата, в търсене на изворите.
*
Бях наясно, разбира се, бях наясно, че напразно в тези пътувания се надяваме да срещнем „другия“, този фетиш на собствената ни болезнено егоцентрична, продупчена от комплекси цивилизация. В крайна сметка единственото, на което можем да се надяваме, отново е среща със самите себе си, със собственото ни ego, та макар и под формата на праисторическото ни минало, със собствената ни чиста същност; „другият“ е само алиби, случайният посредник, кривото огледало.“
из „Нагоре по реката назад“,
Пламен Антов