Близък прочит се завръща ТаМ с гост Любослава Трайков и нейния сборник с разкази "Корени и светила". Заповядайте на 2 октомври (петък) от 18:00 ч. Вход свободен.
Очакваме Любослава Трайкова в първия петък на октомври с първия ѝ сборник с разкази. С „Корени и светила“.
„Корени и светила“ е книга за ситуациите, които променят. Книга за вкорененото в човека и за израстващото от него, за заровеното и за неговите влияния, но и за проблясъците, след които илюзиите биват изсветлени, за местата, които ни притеглят към себе си с припламванията си, за моментите, в които клоните на виреещото в нас се устремяват към лъчите.
2 октомври (петък), 18:00 ч., TAM.
Вход свободен.
Заповядайте!
//
„Искрени, дълбоки и понякога насмешливи са тези разкази.
„Корени и светила“ е сборник, в който – като в огледало – са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устояваш.
Много, много силен дебют! Прозата на Любослава Трайкова няма да ви остави безразлични.“
Ина Иванова
//
„Корени и светила“ съдържа 19 разказа, гъсто разказване, в което няма скучни участъци (…). Ако трябва да отговоря на въпросите за какво са тези разкази и за кого са, бих казала, че това са разкази за света, който ни е отказан: за затворените в детството врати. И затова тези разкази са за всеки, който се осмелява да прекрачва праг на затворена врата, преодолявайки условността на границите.“
Йорданка Белева
„Баща ѝ я бе научил да прибира неволите в кутия и да ги заравя в земята. Беше ѝ показал как да го прави. Градинката под балкона им бе осеяна с множество купчинки. Човек би решил, че дворът е нападнат от къртици.
– Да позная ли защо си се нацупила така? – бе казал той една сутрин. – Това, че вали, не означава, че трябва да си стоиш вкъщи цял ден. Няма ли да си доядеш препечените филийки?
– Не съм гладна. Егати ваканцията. Тук няма с кого да си играя, това глупаво време.
– Твърде лесно се предаваш. Нали сме чели „Малкият принц“? Използвай въображението си.
Как, бе попитала. Вземи бурята и я сложи тук, бе прибутал празна кутия от кибрит към белите ѝ ръчички, а тя бе замълчала едва ли не сърдито. Хайде де, ще я прибираш ли, бе пъхнал показалец в открехнатия отвор на кутийката, или ще я оставиш да гръмни необезпокоявана?
Бе прекарала няколко момента в трескав размисъл, подсмърчайки неволно. Бурята е навън, аз вътре, а искаме да е обратното нали, бе му казала с недоверчивия си поглед, сякаш ще изпълнява тайнствен ритуал, ала по задължение, не от вяра. Бе отишла до прозореца, за да обясни подробно как хваща цялото злодействащо време и го натъпква педантично в кутията заедно с бурята, дъжда, светкавиците, гръмотевиците, облаците, всичко. После бе затворила кутийката колкото може по-бързо, да не би някоя секунда от лошото време да избяга незабелязана, и бе помолила баща си да не ходи на работа, но той винаги отиваше. Съвпадение или случайност, по-късно през същия ден времето се бе оправило. И тя бе излязла да играе навън със своите приятелчета.
Вечерта не може да заспи. Тършуваше из детските си енциклопедии с фенерче в ръка. Вдигаше недоловим за хората без деца шум с босите си крачка. Баща ѝ почука на вратата. Издаде се, че не спи, като каза „не“, след което той влезе и седна на оправеното легло, а сега, като е оправено, нищо не казва. Сигурно се сърди, че не си е легнала, но на нея не ѝ се спи точно сега.
– Защо не спиш, таласъмче?
– Кога ще се върне мама?
– Веднага щом се излекува?
– Кога ще се излекува?
– Не знам.
– Искам да я видя. Да ѝ кажа едно нещо.
– Тя спи, не знаем дали ще се събуди, нали ти обясних всичко.
– Аз мога да я събудя.
– Скоро ще ни разрешат да я видим. Но и сега можеш да ѝ пратиш съобщение.
– Как?
– По въздуха. Нали ти казах, използвай въображението си.
Тогава той презентира чудното си комуникационно „изобретение“. Изнамери няколко балона из претъпканите с джунджурии чекмеджета. Помоли я да надуе един червен. Ала не просто да го надуе. А да издиша вътре цялата си любов, всичко, което искаше да каже на майка си. Така и направи…“
„Корени и светила“,
Любослава Трайкова
—
Заглавна снимка: Пловдив прес