Търновско присъствие на 61. Венецианско биенале за изкуство

На 9 май започва 61. Венецианско биенале за изкуство, а на 7 май ТаМ-ският екип ще бъде на място за откриването на Българския павилион, който отново има пряка връзка с Търново. On May 9, the 61st Venice Biennale of Art opens, and on May 7, the TaM team will be on site for the opening of the Bulgarian Pavilion, which once again has a direct connection to Veliko Tarnovo.

След Michail Michailov, който представи България на Биеналето през 2022 г., тази година куратор на проекта е търновката Martina Yordanova. На местна почва я познавате като куратор на инициативата 1m² изкуство, основател на Iatrus Residency Program и организатор на събития, свързани със съвременно изкуство, в ТаМ и във фестивала 48 часа Варуша Юг. Вече и като кураторът на българския павилион “Федерацията на минорните практики” на 61-вото Венецианско биенале.

Following Michail Michailov, who represented Bulgaria at the Biennale in 2022, this year the project is curated by Veliko Tarnovo-born Martina Yordanova. Locally, you may know her as the curator of the initiative 1m² Art, founder of the Iatrus Residency Program, and organizer of contemporary art events at TaM and the 48 Hours Varusha South festival. She now also takes on the role of curator of the Bulgarian Pavilion, The Federation of Minor Practices, at the 61st Venice Biennale.

Темата на Международната изложба на 61-вото издание на Венецианското биенале – “In Minor Keys” (“В минорни тоналности”) е на кураторката Койо Куо. Вдъхновена от джаз импровизацията, тя разглежда изложбата като сетивно, общностно и трансформиращо преживяване, а интимността и меланхолията като пространства на съпротива. Койо Кио е първата африканка на този пост в историята на събитието. След нейната внезапна кончина през миналата година, изложбата ще бъде окончателно реализирана от нейния кураторски екип.

The theme of the International Exhibition of the 61st Venice Biennale, In Minor Keys, was conceived by curator Koyo Kouoh. Inspired by jazz improvisation, she approached the exhibition as a sensory, communal, and transformative experience, framing intimacy and melancholy as spaces of resistance. Kouoh was the first African woman to hold this position in the event’s history. Following her sudden passing last year, the exhibition will be completed by her curatorial team.

Замислен от кураторката Мартина Йорданова като щаб на фиктивна изследователска лаборатория, павилионът се разгръща чрез творбите на четири авторки – Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Техните филми ще проектират различни проблеми на настоящето, за да програмират (буквално, под формата на специално създадена видео игра) бъдещо политическо въображение, организирано като „Федерация на минорните практики“. 

Conceived by curator Martina Yordanova as the headquarters of a fictional research laboratory, the pavilion unfolds through the works of four artists: Veneta Androva, Gery Georgieva, Maria Nalbantova, and Rayna Teneva. Their films project different urgencies of the present in order to program—quite literally, through a specially designed video game—a future political imagination organized as The Federation of Minor Practices.

Филмите изследват различни аспекти на съвременността – от дигитални идентичности и дезинформация до връзката между труд, територия и екология, както и практики на дългосрочна грижа към околната среда. Тези линии се обединяват и развиват в интерактивна игра, в която посетителят преминава през различни ситуации, вдъхновени от темите на филмите. Играта не предлага правилни отговори, а поставя участниците в процес на ориентиране и избор между различни ценности, отговорности и възможни посоки.

The films explore multiple aspects of contemporary life, from digital identities and disinformation to the relationship between labor, territory, and ecology, as well as practices of long-term environmental care. These thematic lines converge in an interactive game, through which visitors navigate a series of scenarios inspired by the films’ subjects. Rather than offering correct answers, the game places participants in a process of orientation and decision-making among different values, responsibilities, and possible futures.

Зала “Тициан”, където е поместен българския павилион във Венеция, е пространство с ясно изразена правоъгълна форма и удължени пропорции. Това позволява на Габро да развие физическото преживяване на павилиона като последователна траектория, през която посетителят преминава – едновременно телесно и във времето. Архитектурата не е неутрална черупка, а активен елемент в предаването на кураторската концепция, основана на движение между близко минало, спекулативно настояще и проекция към бъдещето. 

Tiziano Hall, the venue hosting the Bulgarian Pavilion in Venice, is defined by a distinctly rectangular layout and elongated proportions. This has allowed Gabro to shape the pavilion as a continuous physical trajectory through which visitors move—both bodily and temporally. Architecture here is not treated as a neutral shell, but as an active element in conveying the curatorial concept, grounded in movement between the recent past, a speculative present, and projections toward the future. 

Пространството се разгръща в зони, които не са строго отделени, а плавно преливат една в друга. Материалите и обектите също следват идеята за павилиона като лаборатория – място на трансформации и състояния, които съществуват едновременно. The space unfolds in zones that are not rigidly separated, but instead flow gradually into one another. Materials and objects likewise follow the pavilion’s concept as a laboratory—a site of transformation and coexisting states.

Интерактивната игра в българския павилион обединява филмовите разкази на четирите художнички и въвежда посетителя в самото ядро на проекта. Тя функционира като вход към изложбата и разкрива среда, в която изборите на участника постепенно оформят начина, по който тя се разгръща. Активното включване на посетителя в изложбеното преживяване е водещо в практиката на кураторката Мартина Йорданова, а тук това се случва именно чрез играта, която се превръща в основен обединяващ елемент на павилиона.

The interactive game at the Bulgarian Pavilion brings together the cinematic narratives of the four artists and introduces visitors directly into the project’s core. Functioning as an entry point to the exhibition, it reveals an environment in which participants’ choices gradually shape the way the exhibition itself unfolds. The active involvement of the visitor is central to curator Martina Yordanova’s practice, and here this takes place through the game, which becomes the pavilion’s primary unifying element.

В павилиона Златка Узунова ръководи създаването на играта KAZANA, разработена от екипа на VAR Lab в сътрудничество с Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Играта не предлага фиксиран разказ, а се развива чрез система от въпроси, избори и реакции на средата. Действията на посетителя постепенно изграждат игровото пространство, превръщайки го в активен участник в процеса.

Within the pavilion, Zlatka Uzunova oversees the creation of the game KAZANA, developed by the VAR Lab team in collaboration with Veneta Androva, Gery Georgieva, Maria Nalbantova, and Rayna Teneva. The game does not offer a fixed narrative, but unfolds through a system of questions, choices, and environmental responses. The visitor’s actions gradually construct the game world, turning them into an active participant in the process.

Проектът е реализиран като колаборативна среда, в която технологичната рамка подкрепя художествените практики и създава условия за участие и взаимодействие. В разработката участват още: Давид Иванов (дигитална среда), Мария Свистунова (игрово преживяване), Теодора Вълова (интерактивни системи), Калина Спасова (визуални елементи), Димо Чотров (системна архитектура и бекенд).

The project has been realized as a collaborative environment in which the technological framework supports artistic practices and creates conditions for participation and interaction. Additional contributors to the development include David Ivanov (digital environment), Maria Svistunova (game experience), Teodora Valova (interactive systems), Kalina Spasova (visual elements), and Dimo Chotrov (systems architecture and backend).