Изложбата на Деница Милушева в Къща-музей „Дечко Узунов“ към Художествената галерия в Казанлък с куратор Галина Димитрова - Димова ще се открие на 16.04. от 18:00 ч. Изложбата се занимава с темата за присъствието и преживяването в съвременния свят, в който голяма част от живота ни е онлайн. The exhibition of Denitsa Milusheva at the Dechko Uzunov House Museum, part of the Art Gallery in Kazanlak, with Galina Dimitrova - Dimova as a curator, will take place on 16.04. at 6pm. The exhibition explores the theme of presence and experience in the contemporary world, where a large part of our lives is online.
В средата на 90-те години на 20 в., когато се заражда изкуството в интернет, познато като нет.арт, то издига един от лозунгите на предишните авангарди – стопяване на границата между изкуството и ежедневния живот. Определено от Алексей Шулгин – един от пионерите на нет.арт – като ultimate modernism, то може би най-плътно успява да изпълни този идеал на авангардите на изкуството от 20-ти век.
In the mid-1990s, when internet art, known as net.art, emerged, it revived one of the key slogans of earlier avant-gardes: the dissolution of the boundary between art and everyday life. Described by Alexei Shulgin, one of the pioneers of net.art, as “ultimate modernism,” it perhaps comes closest to fulfilling this ideal of 20th-century avant-garde art.
Развитието на технологиите и комуникациите, които ни държат свързани 24/7, постигнаха това, което много хора в миналото са мечтаели, а именно да имат връзка с потенциално всеки човек във всеки край на планетата. 21-ви век дойде с бума на социалните мрежи и животът онлайн, който е по-обсебващ от истинския живот. Всичко трябва да се покаже и сподели, иначе сякаш не се е случило.
The development of technologies and communications, which keep us connected 24/7, has achieved what many people in the past dreamed of – being able to connect with virtually anyone, anywhere on the planet. The 21st century brought the boom of social media and a form of online life that often feels more consuming than real life. Everything must be shown and shared; otherwise, it is as if it never happened.
Какво носи това пренасяне на живота и чувствата ни в мрежата? Дали постоянният отчет в социалните мрежи на това какво ни се случва, носи нужното усещане за близост, споделяне и подкрепа? Тези въпроси задава Деница Милушева в настоящата си изложба, която включа една нова и две предишни творби, всяка даваща различни гледни точки по темата.
What does this shift of our lives and emotions into the network bring? Does the constant reporting of our experiences on social media provide the sense of closeness, sharing, and support that we need? These are the questions Denitsa Milusheva raises in her current exhibition, which includes one new and two earlier works, each offering different perspectives on the theme.
“Пърформанс на едно алгоритнично съзнание” е серия от пет светещи табла, в които виждаме фрагменти от измислен инстаграм профил inbetween_fantasy_reality. Много от изображенията и текстовете са създадени с помощта на изкуствен интелект, но следват командите на авторката и нейни снимки, които тя подава като базов материал. Съдържанието в този профил е създадено от ключови думи като уязвимост, интимност и меланхолия. Тук художничката търси усещането за близост и преживяване на нещо, което реално не съществува, но стои толкова истинско. Можем ли да се свържем с живота на персонажа, показан там и има ли пречка за нас да споделяме неговите емоции?
“Performance of an Algorithmic Consciousness” is a series of five illuminated panels presenting fragments from a fictional Instagram profile, inbetween_fantasy_reality. Many of the images and texts are generated with the help of artificial intelligence, following the artist’s prompts and based on her own photographs used as source material. The content revolves around keywords such as vulnerability, intimacy, and melancholy. Here, the artist searches for a sense of closeness and the experience of something that does not truly exist, yet feels strikingly real. Can we connect to the life of the character presented there, and is there anything preventing us from sharing their emotions?
Другата серия “Идентичности без тяло”, показана в изложбата ни подканва да разсъждаваме върху лозунги, които определят модели на поведение в съвременния свят. Върху пет бели тениски са изписани ИИ генерирани слогани от книгите на Бьонг Чул Хан (Byung Chul Han) като: Everything must be visible – even the soul (Всичко трябва да бъде видимо, дори душата) или In the swarm there is no we (В рояка няма „ние“). Според авторката „тепредставят това усещане за задължението ни да бъдем постоянно “видими” и всяко наше преживяване да бъде показано и курирано в социалните медии“.
The second series, “Identities Without a Body,” invites us to reflect on slogans that shape behavioral models in the contemporary world. Five white T-shirts display AI-generated phrases drawn from the works of Byung-Chul Han, such as: “Everything must be visible—even the soul” and “In the swarm there is no ‘we’.” According to the artist, “they represent this sense of obligation to remain constantly ‘visible’ and to curate and display every experience on social media.”
Новото произведение, специално създадено за изложбата е триканална видео инсталация. “Можеш ли да чувстваш вместо мен“ представя трима актьори, които документират себе си за социалните медии, докато плачат неутешимо. Работата препраща към видеото I’m Too Sad to Tell You (Твърде съм тъжен за да ти кажа) на легендарния художник Бас Ян Адер. Посочван от някои изследователи като представител на романтичния концептуализъм, той е един от пионерите, които внасят директно личната емоция в произведенията. Ако това е било революция в изкуството от 70-те години на 20ти век, то работата на Деница коментира феномена на публикуване на видеоклипове в социалните мрежи, в които хора показват своите емоции в тежък момент от живота си. Творбата задава въпроса може ли да пренесем чувствата си в мрежата и да оставим другите да ги съ/преживят?
The new work, created especially for the exhibition, is a three-channel video installation. “Can You Feel Instead of Me?” presents three actors documenting themselves for social media while crying inconsolably. The piece references the video I’m Too Sad to Tell You by the legendary artist Bas Jan Ader. Often described as a representative of romantic conceptualism, he was among the pioneers who introduced direct personal emotion into artworks. If this was revolutionary in the art of the 1970s, Milusheva’s work comments on the contemporary phenomenon of sharing videos in which people display their emotions during difficult moments in their lives. The piece raises the question: can we transfer our feelings into the network and allow others to co-experience them?
За добро или за лошо, всичко вече е онлайн и не можем да си представим живота ни без интернет връзка. Навлизането на приложенията с изкуствен интелект все по-активно в работата и ежедневието ни носи нова доза възторг и страхове. Какви ще са новите алгоритми на присъствие предстои да разберем.
For better or worse, everything is now online, and it is hard to imagine life without an internet connection. The growing integration of AI-driven applications into both our work and daily lives brings a new mix of excitement and anxiety. What the new algorithms of presence will be remains to be seen.
За Автора
Деница Милушева е визуален артист, работещ в областта на пърформанса, скулптурата и концептуалната инсталация. Практиката ѝ изследва възприятието, идентичността и трансформациите на тялото в съвременни пространствени, социални и дигитални контексти. Нейни работи са представяни в редица изложби и форуми в България и чужбина, сред които „Страх и любов“(2023) в галерия „Васка Емануилова“ (СГХГ) куратор Галина Димитрова – Димова, „Близки срещи – визуални диалози“ (2017) в Институт за съвременно изкуство – София, „Метарезерви 2024“ в Градска художествена галерия – Стара Загора и „Метарезерви 2025 – фиксирани изменения“ в зала „Райко Алексиев”, София (СБХ) с куратор Ат. Тотляков, „What`s next?“ (2021) в галерия Credo Bonum и Heerz Tooya Gallery с куратор Галина Димитрова – Димова, „Your body is death given“ (2018) в 1м² ART Gallery, Велико Търново с куратор Мартина Йорданова, „Асамблея на срама“ (2023) Галерия DOZA, София с куратор Иво Димчев, както и в рамките на 23-тото Биенале на хумора и сатирата в Габрово с куратор Маргарита Доровска и Geumgang Nature Art Biennial, Южна Корея.
About the Artist
Denitsa Milusheva is a visual artist working in the fields of performance, sculpture, and conceptual installation. Her practice explores perception, identity, and the transformations of the body within contemporary spatial, social, and digital contexts. Her work has been presented in numerous exhibitions and forums in Bulgaria and abroad, including Fear and Love (2023) at Vaska Emanuilova Gallery (Sofia City Art Gallery), curated by Galina Dimitrova-Dimova; Close Encounters – Visual Dialogues (2017) at the Institute of Contemporary Art – Sofia; Metareserves 2024 at the Stara Zagora City Art Gallery; and Metareserves 2025 – Fixed Transformations at the Rayko Aleksiev Hall, Sofia (Union of Bulgarian Artists), curated by Atanas Totlyakov; What’s Next? (2021) at Credo Bonum Gallery and Heerz Tooya Gallery, curated by Galina Dimitrova-Dimova; Your Body Is Death Given (2018) at 1m² ART Gallery, Veliko Tarnovo, curated by Martina Yordanova; Assembly of Shame (2023) at DOZA Gallery, Sofia, curated by Ivo Dimchev; as well as within the 23rd Biennial of Humor and Satire in Gabrovo, curated by Margarita Dorovska, and the Geumgang Nature Art Biennial in South Korea.
Милушева работи като културен организатор и е част от екипа на ТаМ – пространство за културни и социални събития във Велико Търново. Паралелно с артистичната си практика, тя развива и академична дейност като асистент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в специалност „Визуални изследвания“.
Milusheva works as a cultural organizer and is part of the team at TaM—a space for cultural and social events in Veliko Tarnovo. Alongside her artistic practice, she is also engaged in academia as an assistant in the Visual Studies program at St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo.
За куратора
Галина Димитрова-Димова е изкуствовед, куратор и организатор на културни проекти от 27 години. Била е куратор и мениджър на проекти на Центъра за медийни изкуства „Интерспейс“ в София от 1999 до 2008 г. След това работи на свободна практика с много от активните културни организации в България. От 2009 г. е съкуратор и организатор на Международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest. Координатор на проекти във фондация Credo Bonum (2011–2019) и куратор на галерия „Credo Bonum“ (2013–2015). Преподавател в магистърска програма „Дигитални изкуства“ в НХА от 2016 г. насам. През 2018 г. основа заедно с Венелин Шурелов и Антони Райжеков фондация ДА ЛАБ и оттогава е куратор и координатор на проектите на фондацията. От 2023 г. е уредник в Софийска градска художествена галерия, филиал галерия Васка Емануилова. Сред последните ѝ кураторски проекти са: “Като шепот. Поетично политическо изкуство” в СГХГ (2024), трилогията „Страх и любов“ (2023), “Срам и вина” (2025) и “Грижа и изцеление” (2025) в галерия Васка Емануилова, СГХГ, Седмица на съвременното изкуство в Пловдив (2022) на тема „Тежестта на съществуването“, изложбата „What’s Next?“, представена в галерия Credo Bonum, галерия Heerz Toоya, Велико Търново и Градска художествена галерия, Враца (2021) и др.
About the curator
Galina Dimitrova-Dimova is an art historian, curator, and cultural project organizer with 27 years of experience. She was a curator and project manager at the Interspace Media Art Center in Sofia from 1999 to 2008, after which she worked independently with many of Bulgaria’s active cultural organizations. Since 2009, she has been co-curator and organizer of the DA Fest International Digital Arts Festival. She was a project coordinator at the Credo Bonum Foundation (2011–2019) and curator of Credo Bonum Gallery (2013–2015). Since 2016, she has been teaching in the Digital Arts Master’s program at the National Academy of Arts. In 2018, she co-founded DA LAB Foundation together with Venelin Shurelov and Antoni Rayzhekov, and has since served as curator and project coordinator. Since 2023, she has been a curator at the Sofia City Art Gallery, Vaska Emanuilova branch. Among her recent curatorial projects are Like a Whisper: Poetically Political Art at SCAG (2024), the trilogy Fear and Love (2023), Shame and Guilt (2025), and Care and Healing (2025) at Vaska Emanuilova Gallery, SCAG; Contemporary Art Week in Plovdiv (2022) on the theme The Weight of Existence; and What’s Next?, presented at Credo Bonum Gallery, Heerz Tooya Gallery (Veliko Tarnovo), and Vratsa City Art Gallery (2021), among others.