На 28 февруари в 18:00 ч. в Топлоцентрала, София се открива изложбата „Беше разрешена тая фриволност...", която представя работата на д-р Зорница Драганова и арх. Веселин Алексиев в изследване на миналото на сградата на бившия Клуб на кутурните дейци, както и работата на архитектите от AIAtelier, които осъществиха реновацията на мястото. Или с други думи разберете повече за Бъдеще за КДК.
Изложбата „Беше разрешена тая фриволност…“ | клуб за култура “според разпоредбите” и “под радара” представя мултидисциплинарно изследване върху историята на Клуба на културните дейци (КДК) във Велико Търново. Изложбата се представя в рамките на ПРОЕКТ: МЯСТО на РЦСИ “Топлоцентра”.
Автори: д-р Зорница Драганова и арх. Веселин Алексиев
Участват и: арх. Емил Ангелов и арх. Деница Инджова (AI Atelier)
На 19 октомври 1967 г. е учреден “Клуб на културните дейци – Велико Търново” – място, предназначено за развитие на местния кутурен живот, извяи и срещи на млади и утвърдени творци от различни сфери на културата и изкуствата, посрещане на гости беседи. Освен това, КДК трябва да е място за възпитание на високи социалистически принципи, всестранно развитата личност и другарството между братските социалистически народи. С други думи културата започва да се разглежда като проводник за разпространение на пропагандни посания, а пространствата за култура – като инструмент за контрол. Зад идейната фасада обаче в продължение на близо три десетилетия протичат интересни процеси и целта на Партията се осъществява само донякъде.
Снимки от процеса на проучване и представяне на резултати от изследването
Изложбата “Беше разрешена тая фриволност…” представя проведено през 2022 г. мултиаспектно изследване на КДК – В. Търново. Изследването се състоя върху стотици архивни документи – рпотоколи от заседания, отчетни доклади, програми, сценарии, входяща и изходяща кореспонденция, заповеди, бележки, менюта. Бяха събрани истории от проведени разговори и интервюта с респонденти, свързани по един или друг начин с Клуба. Беше проучена историята на триетажната сграда, в която от 1967 г. се помещава КДК, както и архитектурните промени по нея през (приблизително) 150-годишното ѝ съществуване. Жилищна сграда с дюкян, клуб на БЗНС, Клуб на дейците на културата, офис на НПО, ресторант – всички обитатели създават социално пространство и оставят своя отпечатък върху физическото. Най-новата история на сградата се “пише” от търновското сдружение за културни събития и инициативи “ВТ ИВЕНТС” / ТаМ. През 2020 г. след преговори с общината, е получено разрешението да бъде нает само първия етаж на сградата, а от 2021 г. е предприет реммонт на помещението на някогашното “бирхале” и двора на КДК. През 2022 г. започват събитията – от изложби и лекции до инсталации и практики, насочени към общността на старата градска част – Варуша юг. ТаМ в КДК става и център на първия фестивал на квартала, който се състоя през август 2022 г.
Снимки по време на ремонта и след това.
Заглавието на излжобата е цитат от проведено интервю с респондент и отразява противоречивия характер на мястото през най-активния му период като Клуб на дейците на културата – но и на социо-политическия период преди 1989 г. Как така фриволността може да бъде “разрешена”? Можем ли да говорим за истински творчески процес, когато дейностите на културния клуб са контролирани с наредби, нормативи и общността – задължена да организира събития по протокол? Има ли място за спонтанност, искреност в изкуството в такъв контекст; как може да съдим за необходимостта от такъв клуб, когато дори повечето фотографии, запечатали събитията тогава, са стандартизирани за представяен и отчет пред местните структури на БКП? Как с “фриволността” на съвременното изкуство младите артисти през 2022 г. интерпретират миналото?
Тезата на изследването върху културното минало на мястото е, че отвъд нормативите и спуснатите лозунги, КДК развива своя вътрешно микро-публична сфера. Респондентите говорят за “бохемата”, “остров на свободатата в една тягостна епоха”, срещите в бирхалето след всяко събитие, творческите спорове и сдобрявания. Архивите потвърждават старателното поддържане на баланс между задължителното и употребата на пространството за свободни артистични изяви и мнения. Знаков компонент на историята и възможен ключ за интерпретация е създаването на карта за Клуба – своебразен пропусквателен режим, който работи или не през различните периоди на КДК. Имаме хипотеза, че това е било своебраен филътр за посетители, заинтригувани предимно от асортимента на бирхалето; но имаме и хипотезата за филтър и за посетители, които биха могли да упражняват надзор над разговорите и политическите идеи на културните дейци.
Акцент в замисъла на изложбата е постоянният диалог между “пространство” и “общността” – дискусията кое е по-съществено и необходимо тече и сега, и можем да я възприемем като естествена, универсална част от формирането , поддържането и трансформациите на подобни центрове за култура и изкуства, валидна и при най-съвременните такива. Представени са темите и събитияята, с които са се занимавали артистите тогава, но и акценти от най-новата работа, гости и атмосфера “ТаМ” сега.
Принос с образи и разкази от Фабио Топацини, Тихомир Манев, Галина Цветкова, Христо Цацинов, Елена Димитрова, Катерина Милушева, Орфей Миндов, Христо Панев, Катя Митова – Ганева, Зорка Кацанска, Венцислав Илиев, Петър Атанасчев.
Благодарности за съдейстивето на Регионална библиотка “П. Р. Славейков”, Регионален държавен архив – Велико Търново.
Специални благодарности на екипа на сдружение “ВТ ИВЕНТС” и място за културни събития “ТаМ”: Галин Попов, Мирослава Попова, Деница Милушева, Веселин Денев.
Снимки от откриването на изложбата