На 1 юни (четвъртък) от 20 ч. нашите приятели от Moving Body Festival ни канят на специална прожекция, включваща филмите победители от предходното издание на Critical Moves Screendance Program 2022. Вход: 5 лв. On Thursday, June 1st, at 8 pm, our friends from Moving Body Festival invite us for a special screening of the award winning dance movies within the Critical Moves Screendance Program 2022. Entrance: 5 BGN

amser / time

06’24, Великобритания, 2022
Режисьор: Дебора Лайт, Концепция и хореография: Дебора Лайт, Еди Лад, Гуин Ембъртън, Оператор/монтажист: Пийт Телфър (Culture Colony), Саундтрак: Сион Оргон, Продуцент: Лора Дрейн, В ролите: Еди Лад, Джейк Нвогу, Дебора Лайт, Дрон и гимбал: Роб Кий, Асистенти на камерата: Лоури Пейдж, Киърън Шанд, Феликс Каннадам, Благодарение на д-р Мартин Бейтс, Подкрепено от BBC Arts, One Dance UK и Arts Council England, Art Council Wales и правителството на Уелс.

Движейки се във времето покрай Bae Ceredigion/Cardigan Bay, стигаме до днешната климатична криза. Sarn Gynfelyn се разкрива при всеки отлив и прилича на път към морето. Всъщност това е ледникова морена, образувана преди 20 000 години, когато ледените покривки са се стопили, и бележи началото на глобалните условия, които са позволили човешката експанзия. В Борт 6000-годишна гора процъфтява в продължение на няколко хиляди години. Потопен от морето, оттогава тя се разкрива отново при всяка следваща буря. Sarn Gynfelyn и гората на Borth са цитирани като подкрепящи легендата Cantre’r Gwaelod за изгубените плодородни земи в залива Cardigan, но геологията разказва различна история. Продължавайки напред, пристигаме във Fairbourne, крайбрежен град, построен върху солени блата и английско индустриално богатство. Към днешна дата той се очаква да стане първият град в Обединеното кралство, който ще бъде обезлюден поради покачване на морското равнище. Той ще бъде разрушен и върнат в соленото блато и ще съществува по-малко от 200 години. В приливната зона, между сушата и морето, трима души се движат със завладяващи визуални образи през тези три забележителни места.

Дебора е създател и майка със седалище в Кардиф. Тя работи като независим хореограф и танцов артист и е един от ръководителите на Light / Ladd / Emberton. Light / Ladd / Emberton създава двуезични танцови продукции, които движат хората физически и емоционално и се изпълняват пред публика в замъци, села, театри, градски пространства и на плажове в Уелс. Работата им е представяна в British Council Edinburgh Showcase, Surf the Wave UK dance showcase, A Nation’s Theatre в Battersea Arts Center, Уелс в Колката и Dance Passion на BBC. Самостоятелната работа на Дебора, описана като „смела, красива и интимна“, обхваща театрални/студийни представления, инсталация, базирана на място практика и фотография, като включва серия от творби, фокусирани върху женската идентичност. Дебора работи и като хореограф за театър, изнася лекции по движение на актьори в RWCMD и продължава да участва в работата на други артисти. Дебора предлага стратегическа и индивидуална подкрепа на артисти на свободна практика и танцовия сектор в Уелс. Била е част от работната група на свободна практика в Обединеното кралство/Уелс, към момента е Freelance Champion за Creative Industries Federation, както и артистичен сътрудник на Arts Council Wales.

Our Planet Destiny

10’00, Китай, 2021
Режисьор: Ли Чен 

Съдбата ни ще бъде пряко свързана и в хармония с природата.

Ли Чен е режисьор, хореограф и танцьор, обучаващ се в катедрата по модерен танц на Пекинската танцова академия.

Grounded

07’15, Канада, 2020
Режисьор: Ани Леклер, Танцьор: Мари-Хелен Белаванс

В живописта и танца Мари-Хелен, уважавана фигура на канадската сцена за съвременно изкуство, намира отдушник за творчеството си и за устойчивия си дух, след като губи и двата си крака като дете. Появата на дъщерите ѝ поражда ново чувство за свобода, което я подтиква да се откаже от автоцензурата и да разцъфне напълно.

Ани Леклер, френска канадка, носителка на множество награди за монтаж, а сега и режисьор, е експертен разказвач, известна с въздействащите си филми, които намират отклик сред публиката по целия свят. Режисьорският дебют на Ани, късометражният филм „Grounded“, завършен през 2020 г., е показан на няколко международни филмови фестивала. Страстна и отдадена на киноизкуството, Ани е монтажист на документални филми от 15 години. Като стипендиант на програмата Still I Rise Films за жени документалисти, Ани в момента работи по втория си късометражен филм „Les eaux calmes“.

Fresh oranges into the ocean

11’43, Италия, 2022
Концепция, хореография, режисура: Силвия Джордано, Видеорежисьор: Нуанда Шеридан, Оператор: София Куеркети; Цветова корекция: София Кверцети, Монтаж: Силвия Джордано и Нуанда Шеридан, Костюми: Силвия Джордано, Музика: Гиоргос Гаргалас, Звуков дизайн: Силвия Джордано и Гиоргос Гаргалас, Текст: Силвия Джордано, Гласове: Ноеми Калцавара, Силвия Джордано, Рейко Охта, Едуарда Сантос, Продуцент: La Cap

Докато се сливат и преплитат с природата, три млади момичета създават метафоричен и визионерски разказ за сегашното си състояние и прогнозите си за бъдещето. Чрез своята лекота, дезориентация, жизненост и сила те се впускат в хореографско пътешествие, изправени пред приливи и отливи, турбулентност и противоречия, спокойствие и смут. Водени от абсурдни въпроси, портокалите отразяват пътя на героите в деликатното им преминаване към зрелостта и ни водят в поетичен размисъл за живота ни.

Силвия Джордано е родена в провинция Удине на 21 юли 1988 г. Обучава се като танцьорка и специализира хореография в Университета по изкуствата Codarts и в училището за сценични изкуства Fontys в Нидерландия. Успоредно с това работи като изследовател и автор, както и като асистент и помощник-режисьор в оперни театри като Maggio Musicale Fiorentino, Grand Théâtre de Tours, Arena di Verona. Нейни хореографии са поставяни в Guangzhou Opera House, Teatro Real в Мадрид, Teatro de la Maestranza в Севиля и Teatro la Fenice във Венеция. През 2020 г. тя е сред тримата изгряващи международни хореографи, избрани от Венецианското биенале на танца под ръководството на Мари Шуинар, където е премиерата на творбата ѝ „Tremendous Hop“. „Свежи портокали в океана“ е първият ѝ танцов филм.

The end does not see

10’00, Нидерландия, 2021
Режисьори: Давид Белотти, Борна Бабик, Актьори: Дафне ван Дорен, Лаура Касарола Фонтеска, Лесли Хюберт, Лаура Волп, Ефитмис Цимагеоргис, Лоренцо Чимарели, Мртин ван Мирло, Асистент по движение: Морийн Батор,  Художник на костюмите: Петра Финке, Мара Уап; Гафър: Gaffer: Xavier Spruit Bleeker; Техник: Guido Verschoor

The end does not see проследява пътуването на седем танцьори на ветроходен кораб, откривайки неговите ограничения със страх.

Давид навлиза в света на изкуството чрез киното през 2018 г. и театъра през 2019 г. Като изпълнител и режисьор улавя динамиката на движението и тишината на емоцията. В момента е базиран в Белгия и работи на свободна практика, пътува по света с камерата си и си сътрудничи с множество международни артисти.

Abbiosis 

09’59, Испания, 2021
Режисьор: Лучия Гарсия, В ролите: Judith Capdevila, Ainhoa ​​Otero, Edurne Salas, Berta Pascual, Оператор: Xavi Julià, Монтаж: Xavi Julià, Мерсе Пинар, Музикален композитор: Марк Виласека; Рънър: Жерар Лопес; Оператор на дрон: Пау Сала; Дизайнери на костюми: Марта Муиньос, Инес Видал; Гримьори: Соня Меса, Мария Каталина Касерес, Продуценти: Андреа Вилчес, Луиса Пуиг.

Тиха инвазия, която може да бъде забелязана едва когато е твърде късно. 

Режисьор и хореограф от Галисия, Лусия започва да се обучава като хип-хоп танцьор през 2008 г. През 2014 г. тя посещава първата година по сценична режисура и драматургия във Висшето училище за драматично изкуство във Виго. Работила е като танцьор в различни представления: „Mòviti fermu!“ от Рафаела Крапио (създадено в контекста на проекта ReMouTe 2019), „Automatum“ от Dimpro Dance Company и „Poema Circular“ от Лорена Ногал (създадено за фестивала Sismògraf 2019). Завършва хореография и интерпретационни техники във Висшата танцова консерватория на Institut del Teatre de Barcelona (2015-2020).

It’s not just a disco under the coconut trees. It’s an initiation

04’27, Гърция, 2021
Режисура и хореография: Анастасия Дига, Изпълнители: Анастасия Дига, Алкисти Погосиан, Мата Афентули, Камера: Роман Филиев, Монтаж: Анастасия Дига, Цветова корекция: Роман Филиев, Музика: Андреас Лемис, грим: Марина Дига

„Кога пак ще танцувам босонога цяла нощ, мятайки глава от радост във влажния въздух..в росата.. както млад елен би търчал подир зелената радост на широките полета, без страх от лова, свободен от кръжащите биячи, от телените мрежи и от ловците, от настървените препускащи хайки? И тогава, по ритъма на музиката, тя спринтира с бързината на вятъра, скоквайки над блатото, скачайки заpади самия скок, подскачайки от радост… да танцуваш от радост в гората, да танцуваш там, където тъмнината е най-дълбока, където няма ни човек.“ – Еврипид, Вакханки

Анастасия Дига, танцьор, хореограф, видео артист, професионален учител по танц. Анастасия Дига учи във висшето професионално училище по танц Адромахи Кафантари където през втората година от обучението си става член на съвременната компания за танц „Кинестизи“ за период от три години. През 2010 основава съвременна компания за танц „ТрикорТрийт“, като също записва и участва в три танцови проекта. Участвала е във фестивала на гръцките хореографи (Атина) и в Солунския фестивал по съвременен танц (Национален театър на северна Гърция). От 2014 се занимава с видео танц и видео арт. До днес има записани седем видеа и е участвала в изложби и фестивали както в Гърция, така и извън страната.

OPARÁ

15’00, Бразилия, 2022
Продукция – Deriva, Tempoo, режисьор – Матеус Гуендес, сценарий – Матеус Гуендес, операторско майсторство – Жао Висенте, изпълнителна продукция – Deriva, Tempoo, актьорски състав – Силвиа Гоес, Орун Сантана, Юри Техейра, Хореография – Силвиа Гоес Орун Сантана, Монтаж: Матеус Гуендес, Цветови корекции – Жао Висенте, Матеус Хуендес, Превод – Хулио Пергентино, Хюго Дюбо, Илюстрации – Изабела Галвао, Снимки зад кадър – Матеус Гуендес, оригинален саундтрак – Deriva, Звук – Deriva, Звуков дизайн – Deriva, Миксиране на звука – Deriva, Арт режисура – Матеус Гуендес, Силвиа Гоес Sound Engineering – Виниций Акино, Звуков асистент – Мигел Сантана,  Дистрибуция – Кларис Андраде.

Майка, изгубена в скръбта си, се стреми да преодолее загубата на сина си и тръгва на трансцендентално пътешествие, за да отприщи цялата си болка. Нейните сълзи текат с водите на река Opará (река Сао Франсиско) до устието, където реката среща морето и където тя отново намира любовта.

Матеус Гуедес е мултидисциплинарен артист, който работи като режисьор, сценарист, изпълнителен продуцент, както и в сферите на фотографията, фонографската продукция и екологичния активизъм. Роден в Ресифе (Бразилия), той намира в езиците на аудиовизията, музиката и танца благоприятна среда за артистично развитие. В момента той е директор на мулти-артистичния проект DERIVA, който има за цел да създаде аудиовизуални и музикални произведения, в които загрижеността за околната среда и устойчивостта са основни. През 2022 г. Матеус създава първия си късометражния филм OPARÁ.

Breath

07’48, Румъния, 2021
Режисьор: Каталин Ругина, Хореограф: Мария-Луиза Димулеску, Композитор: Адриан Пичиореа, Продуцент: Джинджър Филм

 „Дъх“ има за цел да направи критична и иронична атака, в ритъма на танца, в разрушителната вселена на човешкото същество. В горещ ден петима младежи засядат с колата си насред златисто поле. Изведнъж багажникът се отваря и историята започва.

Кателин Ругиня е румънски оператор, запален по визуалното разказване на истории. Той има бакалавърска степен по операторско майсторство в Националния университет за театър и кино „И.Л. Караджале“. Започва и магистърска програма по операторско майсторство в същия университет. Интензивното изучаване на светлината и различните средства за предаване на образа го мотивират да намери баланс между техниката и творчеството, като винаги търси творчески визуални изрази, полезни за драматичната структура. Силно вярва в артистичната интуиция, възпитавана едновременно с дисциплината на естетическия вкус.

Herbarium

13’00, Полша, 2021
Режисьор: Ивона Пасинска, Изпълнители: Евелин Блу, Каспър Божек, Юлия Халка, Паулина Яксим, Патрик Ярцок, Иржи Кажмиерцак, Сбигнев Кочиеба, Катаржина Кулминска, Доминик Купка, Даниел Михна, ИнУу Намкунг, Пау Перез-Пикр Катаржина Рзетелска, София Томчик, Сандра Сатан, Емили Уонг-Андрианчик, Музика: Едуард Грийг, Сценография и костюми: Андрей Грабовски, Монтаж: Едита Пьетровска, Камера: Марек Грабовски, Цветова корекция и постпродукция: Мирослав Феликс Мамцур

Приказен епизод, разказан с нежност, изпълнен с живец и бликащ от наситените цветове на цветята. Хореографията, композирана по сюита на Едуард Грийг и представена от артисти-танцьори на Полския Танцов Театър, отнася публиката в света на цветята. Потопен в топла носталгия, филмът позволява да изживеем ден от живота на растението – от момента, когато то разцъфва, до самия му край. Каним те да се гмурнеш в красивия свят на растенията и листата, където ярките зелено, червено и лилаво преминават към сивкаво-кафеникавите нюанси на есента. Всичко е разказано посредством движения по ритъма на първия акт от динамичната сюита Пийр Гинг, изпълнена от Симфоничен оркестър и опера Трондхайм.

Ивона Пасинска е хореограф, движенчески драматург, театрален теоретик, артистичен директор на Фабрика за движения и съосновател на Фондация „Фабрика за движения“. Завършва балетното училище Ф. Парнелл в Лодз. През 1997, Пасинска е главен танцьор към Полския танцов театър (ПТТ) – Познан Балет. От 2010 работи като хореограф или движенчески драматург съвместно с драматични театри, опери и алтернативни театрални институции. Носителка е на диплома по теория на театъра от университета A. Микиевиц в Познан, където защитава и докторската си степен, като се фокусира върху изживяванията на тялото в съвременния театър от гледна точка на танцовия театър. През 2016 става директор на Полския танцов театър.