Визуалната инсталация Memory Spirit Moves на хореографа и режисьор Коста Каракашян вдъхва живот на шест фотографии от снимковия архив на бившия Клуб на дейците на културата (КДК) Велико Търново.
Коста Каракашян е четвъртият творец, който участва в артистичната резиденция „Бъдеще за КДК“, организирана от ТаМ Велико Търново. В рамките на 10 дни артистът изследва архивите на бившия Клуб на дейците на културата в търсене на видими и невидими връзки между миналото на КДК и съвременната културна сцена.
Снимките в инсталацията са избрани от десетки изображения, съхранени в албуми, които дългогодишният секретар на Клуба, Борис Сапунов, дарява на Регионалния исторически музей Велико Търново. Фотографиите изобразяват моменти от литературни четения, откривания на изложби и творчески дискусии. Всеки албум представя дейността на клуба в една календарна година – ръчно изписаните заглавия на събития са придружени със снимки, документирали проявата. Фотографиите в инсталацията отразяват широката палитра от дейности на КДК: художествени изложби, срещи с писатели и поети, авторски спектакли и рецитали.
Видео: Fabio Topazzini
Музика: Ти си тук · Ани Върбанова Диско 2 ℗ BALKANTON AD
Работата със снимките е вдъхновена от колективния артистичен дух на събитията в КДК и интересните случки от тях, които се прокрадват между редовете на писмените архиви. От фотографиите се вижда буден творчески заряд, който чрез призмата на танца и анимацията, е разпален отново, но дигитално. Без да поставят фокус върху самите личности, анимираните снимки изследват как можем да събудим емпатия и усещане за колективно преживяване от чужд спомен, видян за първи път. А по-надолу са описани културните дейци, запечатани на избраните фотографии.
Вляво: Борис Попов – художник-живописец. Роден през 1909 г. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., след което се установява в Габрово. Там води кръжок за кандидатстване в Художествената академия, в който се подготвя известната „Габровска колония“ – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо. След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори.
Източник: gabrovo.bg/bg/news-article/10231
Вдясно: Проф. Александър Терзиев – художик-живописец. Роден през 1934 г. във Велико Търново, починал през 2011 г. Учи в Художествената академия в ателието на проф. Ненко Балкански, а се дипломира при проф. Илия Петров. Като преподавател във ВТУ има принос за развитието на Факултета по изобразително изкуство и построяването на нов, специализиран корпус за скулптура. Допринася за изграждането на Изложбен комплекс „Рафаел Михайлов“ и адаптирането на сградата в парк “Асеневци” за постоянна експозиция на Художествената галерия във Велико Търново. Той е дългогодишен председател на групата на великотърновските художници към СБХ, както и член на ръководството на Клуба на дейците на културата.
Ваня Петкова (1944 – 2009) е родена в София в семейство на руски емигранти. Завършва Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Има докторат по испански език и литература в Хавана и специализира арабски език в Дамаск. Владее 7 езика – руски, сръбски, украински, арабски, английски, испански и френски. Нейни стихове се появяват в превод на 13 езика, сред които и японски и арменски.
Петкова е автор на 40 стихосбирки и 6 романа. Член е на съюзите на писателите, журналистите и на преводачите, както и на Международния съюз на писателите в Брюксел. Често е гостувала на поетичните бианалета в град Лиеж.
Прави над 800 поетични рецитала в България и чужбина. Носител е на множество литературни награди. Ваня Петкова е единствената в света поетеса, изнесла няколко рецитала в самолет по време на полет.
Източник: archives.bnr.bg/vanya-petkova-edna-kosmopolitna-lichnost-v-balgarskata-poeziya-i-prevodnata-literatura
Първолета Прокопова, родом от Свищов е българска поетеса и журналист. Автор е на текстовете на песни на Емил Димитров: Едит (Златен орфей 1974 г.), Старата бащина къща, на Лили Иванова: Илюзии и др.
Цилия Лачева (1922 – 1987) е българска писателка. Цилия Лачева е родена в София. Завършва Музикалната академия.[1] Дебютира през 1949 г. Пише книги за деца и възрастни, пътеписи и др. Отличавана е с литературни и държавни награди, нейни творби са преведени на чужди езици.
Артистичната програма се изпълнява в рамките на проект „Бъдеще за КДК“, който се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
